Когато кажа, че имам цели три Еразъма зад гърба си и стотици добри приятелства, никой не може да повярва. Еразъм промени живота ми по неописуем начин. Първият ми Еразъм бе през 2017г. в градчето Сория, Испания. Там се запознах с Ренета - и тя Еразъм студентка. Бяхме на по 22 години, получавахме Еразъм субсидия, живеехме далеч от родината. Освен учене, проекти, изпити и многото фиести, заедно обиколихме голяма част от Испания. В края на семестъра всички си купихме билети, за да се върнем отново у дома. Цялото ни преживяване от Еразъм отлетя толкова бързо, че не можехме да повярваме, че е приключило. Тръгнахме си без желание да се върнем към обикновения си, монотонен начин на живот. Когато Еразъм приключи и се върнах в България, изпаднах в така позната за всички post Erasmus depression. Знаех какво е лекарството - друг Еразъм.
Подадох документи за нов Еразъм през 2018г., одобриха ме и заминах за слънчевия Лисабон. Но ето че и този Еразъм приключи и аз отново бях с натежало от мъка сърце на път за дома. Толкова много ми липсваше Лисабон, че записах магистратура и чрез нея станах Еразъм студент за трети и последен път в престижния университет Universidade Nova de Lisboa през 2019 г. Както се казва „Веднъж Еразъм, винаги Еразъм“! Бях пристрастена към този начин на живот на вечния студент – пътувания, запознанства, чуждестранно образование, досег до различни култури, свобода.
После настъпи пандемията и светът спря. Добре, че бяха социалните мрежи, чрез тях старите приятелства се подновиха наново. Свързах се с Ренета, която през 2020г. извършваше стаж по програма „Шуман“ в Люксембург, и ми го препоръча горещо. И ето ме и мен сега - „Шуман“ стажант. Настъпи моментът да предам нататък за тази златна възможност за кариерно развитие в европейска институция. Моята приятелка и колежка от лисабонския университет Валентина кандидатства и е одобрена за стажа през октомври - какво щастие!

Светът е голям, но Еразъм го прави малък, защото всички сме едно голямо, задружно семейство!