x Hello!
Log in here to add your story.

Аналогово, пряко и лично предаване на новини /от Рита Лойбъл

01.01.1970 - 12.31.1980
Original language : German
Read in:

До 70-те години на миналия век в селата на австрийската провинция Бургенланд беше обичайна практика новините за общността да се предават пряко до прага на къщите.

Тази задача се изпълняваше от „селските глашатаи“, наричани в някои региони Kloarichter. Дядо ми, Андреас Кауфман, беше един от тях. На снимката можете да го видите в ежедневно облекло, с типичната за Бургенланд многофункционална престилка Fürtuch (Fiata).

Той служи на общността на Локенхаус до пенсионирането си. Едно от задълженията му – освен копаенето на гробове на гробищата или поддръжката на зелените площи в селото – беше да изпълнява функциите на „селски глашатай“. Дядо подкарваше колелото си, спираше се на определени места в селото и с биене на барабана призоваваше хората да излязат навън. След това им предаваше важни новини за общността, започвайки със: „Съобщение!“

Информираше ги, например, че поради работа по поддръжката водоснабдяването ще бъде прекъснато или че улиците ще бъдат затворени за известно време. Накрая завършваше пак с биене на барабана. Андреас Кауфман беше глашатай до края на 70-те години на 20-и век. След това от водоснабдителната компания или пожарната започнаха да изпращат коли с високоговорители, за да информират населението. Между съобщенията пускаха силна музика, за да приканят хората да излязат от къщите си и да чуят новините.

Днес хората се информират своевременно по пощата или чрез социалните медии. Вече липсва личният елемент. В наши дни съобщенията се предават много по-бързо и могат да достигнат до повече хора наведнъж. И въпреки това аз се радвам, че имах възможността да запазя детски спомен за звука на дядовия барабан.

Рита Лойбъл/Локенхаус, март 2021 г.

До 70-те години на миналия век в селата на австрийската провинция Бургенланд беше обичайна практика новините за общността да се предават пряко до прага на къщите.

Тази задача се изпълняваше от „селските глашатаи“, наричани в някои региони Kloarichter. Дядо ми, Андреас Кауфман, беше един от тях. На снимката можете да го видите в ежедневно облекло, с типичната за Бургенланд многофункционална престилка Fürtuch (Fiata).

Той служи на общността на Локенхаус до пенсионирането си. Едно от задълженията му – освен копаенето на гробове на гробищата или поддръжката на зелените площи в селото – беше да изпълнява функциите на „селски глашатай“. Дядо подкарваше колелото си, спираше се на определени места в селото и с биене на барабана призоваваше хората да излязат навън. След това им предаваше важни новини за общността, започвайки със: „Съобщение!“

Информираше ги, например, че поради работа по поддръжката водоснабдяването ще бъде прекъснато или че улиците ще бъдат затворени за известно време. Накрая завършваше пак с биене на барабана. Андреас Кауфман беше глашатай до края на 70-те години на 20-и век. След това от водоснабдителната компания или пожарната започнаха да изпращат коли с високоговорители, за да информират населението. Между съобщенията пускаха силна музика, за да приканят хората да излязат от къщите си и да чуят новините.

Днес хората се информират своевременно по пощата или чрез социалните медии. Вече липсва личният елемент. В наши дни съобщенията се предават много по-бързо и могат да достигнат до повече хора наведнъж. И въпреки това аз се радвам, че имах възможността да запазя детски спомен за звука на дядовия барабан.

Рита Лойбъл/Локенхаус, март 2021 г.